Легендата разказва, че млад абисински пастир, живял през 9 век, наблюдавайки козите си, се чудел каква може да е причината за тяхното постоянно полусънно състояние. Минавали ден след ден и накрая пастирът решил, че вероятно това не е толкова странно, колкото си въобразявал, спрял да им обръща внимание, оставил ги просто да си пасат, а той започнал да се наслаждава на заобикалящата го красива природа. И в следващия миг всичко му се изяснило: видял, че козите изведнъж станали по-живи и необикновено енергични след като си хапнали от плодовете на някакво растение, което той не познавал. Позамислил се и решил да опита – чудото проработило и при него: плодовете така му подействали, че той забравил за всичките си проблеми. Мълвата се разнесла и новооткритият вълшебен еликсир започнал да се използва и от монаси, и от лечители, все повече за добро настроение и енергичност.
По въпроса за родината на кафето, обаче, все още има спорове. Според някои източници тя е областта Каффа в Югозападна Етиопия, а според други – Йемен. За значението на думата „кафе” също има различни мнения. Една от версиите е, че „кафе” идва от арабското „кауе”, което означава сила, енергия. Други правят връзка между „кафе” и „кахва”, което на арабски означава „вино”. Има и трето мнение, според което „кафе” идва от името на споменатата провинция Каффа в Югозападна Етиопия. Там и до днес, ако се разходите в гората, може да намерите диворастящо кафе и да се почувствате като онези пастир – откривател, от легендата за кафето.
Споровете около кафееното растение продължават и до днес, но сигурното е, че магията на кафето започва своята завоевателна мисия именно от Йемен, откъдето арабските търговци започнали неговото разпространение. Която и да е родината на кафето, историята разказва, че в продължение на много векове благоуханното растение е останало тайна, пазена само на територията на Арабския полуостров. Мистерията на кафето била разбулена първо в Турция, където през първата половина на XVI век започнала масовата му употреба. Любовта на турците към кафето е всеизвестна. Не случайно един от разпространените в света видове кафе е „турското” – приготвено в медно джезве, с каймак, образуван бавно, на слаб огън, и изпито с кеф, което за турците означава със шумно сърбане. 1 век по-късно, около средата на XVII, кафето било привлечено от жадуващите новооткрития, жители на Европа: постепенно в Италия, Австрия, Англия, Франция, Германия, Русия. А едва през XVIII век, кафето достигнало и до САЩ, благодарение на френските моряци.
Всеки, докоснал се до магическите качества на кафето и опитал тяхното влияние, бил вдъхновен, а някои влагали своето въображение в експерименти за измисляне на рецепти за приготвянето му. Оттук следва и изключително голямото разнообразие на видовете кафе, приготвяни по специфичен за съответната култура начин. Така магията на кафето продължава своето развитие и до днес, предизвикваща въображението, енергията и страстта на нейните любители.
